ПАТРОН
Владимир Михайлович Комаров
/1927 - 1967/
Инженер-полковник, два пъти Герой на Съветския съюз, награден с орден Ленин, с орден Червена звезда, с медали. Герой на труда, награден със златен медал на името на К. Е. Циолковски и медал де Лаво на Международния комитет по аеронавтика и космически полети, награден с орден „Роза на ветровете” с брилянти. Избран е за почетен гражданин на град Калуга /Русия/ и Нантер /Франция/. Владимир Комаров е роден на 16 март 1927 г. в Москва.
През 1943 г. завършва седми клас и постъпва в Първа Московска спецшкола на ВВС, стремейки се да попадне на фронта. Завършва я през юли 1945 г., когато войната е приключила. Комаров става курсант в Соловская авиационна школа за първоначално обучение, а през септември е курсант в Борисоглебското военно авиационно училище за летци.
През юли 1946 г. е преместен в Батайското военно авиационно училище „А. К. Серов”, след завършването, на което през 1949 г. е назначен като военен летец-изтребител към ВВС на Северокавказкия военен окръг с база в гр. Грозни. Там той се запознава с учителката Валентина, която скоро става негова съпруга.
През 1959 г. Комаров завършва факултета по авиостроене към Военно-въздушната академия „Н. Е. Жуковски” и е разпределен към Краснознаменския институт при ВВС, където се занимава с изпитанията на нови образци авиационна техника. Именно там, комисията по подбор на първия отряд космонавти, предлага на Владимир Комаров нова секретна изпитателна работа. През 1960 г. той е зачислен в отряда на космонавтите.
През април 1961 г. общокосмическата му подготовка приключва и Комаров се подготвя за полета на космическите кораби „Восток” и „Восход”.
Своя първи космически полет Владимир Михайлович извършва на 12 и 13 октомври 1964 г. на борда на космическия кораб „Возход”, заедно с космонавтите Константин Феоктисов и Борис Егоров. Това е първият в света многоместен космически кораб. За първи път в състава на екипажа влиза не само летец, но също и инженер и лекар. За първи път в историята екипажът извършва полет без скафандри. За първи път е внедрена система за меко кацане. Продължителността на полета е едно денонощие и 17 минути, за което време корабът обикаля земята 16 пъти. Основната задача на полета е да изпълни приоритетни цели, осъществени от няколко космонавти. Освен това са извършени много технически и медико-биологични експерименти.
След този полет Комаров получава ордени и медали и е назначен за инструктор-космонавт, подготвящ летци по програмите на Министерството на отбраната.
През септември 1965 г. е включен в групата за подготовка по програмата „Союз”. През август 1966 г. е взето решение Владимир Комаров да пилотира „Союз-1”. За негов дубльор е назначен Ю. Гагарин. Този полет /23-24 април 1967 г./ се оказва съдбоносен. Владимир Комаров загива по време на приземяването - не се отваря основният парашут на спускаемия апарат. С голяма скорост космическият кораб се врязва в земята.
За героизма, мъжеството и саможертвата при осъществяване на полета Комаров е награден с втори медал „Златна звезда” /посмъртно/. Международният комитет по аеронавтика и космически кораби отбелязва подвига на космонавта, награждавайки го с ордена „Роза на ветровете” с брилянти. Прахът на Владимир Комаров се съхранява в урна, вградена в Кремълската стена на Червения площад в Москва. Издигнат е и бронзов бюст на героя в родната Москва.
С името на Владимир Комаров са назовани населени места, кратер на Луната, астероид 1836, научно-изследователски кораб, училища, улици и площади.
На мястото на космическата катастрофа в село Карасик, Адамовски район в Оренбургска област е издигнат обелиск. Подвигът за Вл. М. Комаров завинаги остава в историята на световната космонавтика.
През април 1961 г. общокосмическата му подготовка приключва и Комаров се подготвя за полета на космическите кораби „Восток” и „Восход”.
Своя първи космически полет Владимир Михайлович извършва на 12 и 13 октомври 1964 г. на борда на космическия кораб „Возход”, заедно с космонавтите Константин Феоктисов и Борис Егоров. Това е първият в света многоместен космически кораб. За първи път в състава на екипажа влиза не само летец, но също и инженер и лекар. За първи път в историята екипажът извършва полет без скафандри. За първи път е внедрена система за меко кацане. Продължителността на полета е едно денонощие и 17 минути, за което време корабът обикаля земята 16 пъти. Основната задача на полета е да изпълни приоритетни цели, осъществени от няколко космонавти. Освен това са извършени много технически и медико-биологични експерименти.
След този полет Комаров получава ордени и медали и е назначен за инструктор-космонавт, подготвящ летци по програмите на Министерството на отбраната.
През септември 1965 г. е включен в групата за подготовка по програмата „Союз”. През август 1966 г. е взето решение Владимир Комаров да пилотира „Союз-1”. За негов дубльор е назначен Ю. Гагарин. Този полет /23-24 април 1967 г./ се оказва съдбоносен. Владимир Комаров загива по време на приземяването - не се отваря основният парашут на спускаемия апарат. С голяма скорост космическият кораб се врязва в земята.
За героизма, мъжеството и саможертвата при осъществяване на полета Комаров е награден с втори медал „Златна звезда” /посмъртно/. Международният комитет по аеронавтика и космически кораби отбелязва подвига на космонавта, награждавайки го с ордена „Роза на ветровете” с брилянти. Прахът на Владимир Комаров се съхранява в урна, вградена в Кремълската стена на Червения площад в Москва. Издигнат е и бронзов бюст на героя в родната Москва.
С името на Владимир Комаров са назовани населени места, кратер на Луната, астероид 1836, научно-изследователски кораб, училища, улици и площади.
На мястото на космическата катастрофа в село Карасик, Адамовски район в Оренбургска област е издигнат обелиск. Подвигът за Вл. М. Комаров завинаги остава в историята на световната космонавтика.