Тази година се навършват 150 години от гибелта на Васил Левски – Апостола на Свободата и на 18 февруари  се прекланяме пред делото му.
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г.,  в околностите на София е изпълнена смъртната присъда на великия българин. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
Както всяка година, и тази, се включихме във възпоменателната церемония и поднесохме  цветя пред паметника на Апостола в родния ни град.
Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.
 Подвигът на Апостола е увековечен от много  български автори (Любен Каравелов – “Сбирайте се моми, булки”; Христо Ботев – стихотворението“Обесването на Васил Левски”; Иван Вазов – разказите “Из кривините”, “Апостолът в премеждие”, “Чистият път”, повестта “Немили – недраги”, стихотворението “Левски”; Цветан Минков – романът “Васил Левски”; Стефан Дичев – романът “За свободата”; Георги Мишев – разказите “Синеокият рибар”; Яна Язова – романът “Левски”; Вера Мутафчиева – повестта “Процесът 1873”; Магда Петканова – пиесата “Апостолът на свободата”; Любомир Дойчев – “Левски в светлина” , “Войводата и знаменосецът”, “По пътеките на Апостола”, “Знаменосецът на свободата Васил Левски”; Жечко Попов – “Без сън, без покой”; Константин Илиев – пиесата “Великденско вино”; Стефан Цанев – пиесата “Тайната вечеря на дякона Левски”; Радой Ралин – кинороманът “Аз съм Левски”).
И чуждестранни автори са вдъхновени от великия българин (Александър Стеколников – “Васил Левски”; Мерсия Макдермот – “Апостолът на свободата”; Алфред Ото Шведе – “Посланици на свободата”;Ото Емерслебен – “Вятърът има много имена”).
Да сведем глава, като си спомним Ботевото стихотворение:
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачиш?
 
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
 
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
 
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
 
Поклон!