56 години докосваме бъдещето!

English

Випуск 2014 каза "Сбогом" на ПГМТ "Владимир Комаров"

Дните около 24 май… Целият град е осеян с красиво облечени младежи и девойки. Настъпи часът, в който абитуриентите от випуск 2014 ще преминат през моста, който свързва ученическите години с живота на възрастните и техните отговорности, без да имат възможност да се върнат назад. 

Днес, 15.05.1014, бихме за последно училищния звънец за випуск 2014 и изпратихме завършващите по традиционния за нашата гимназия забавен и емоционален начин. Тази година дванадесетокласниците се сбогуваха с училището в двора на гимназията. Празникът започна с посрещане на знамето на училището и предаването му на новия знаменосец. Сърдечно слово към тях отправи инж. П.Георгиева - директор на гимназията. „Благодарим ви, че прекарахте най – хубавите години от своя живот тук, заедно с нас. Нека всеки отнесе със себе си частица спомен от нашето училище, вашата класна стая, вашите учители и приятели...На добър час!“. За 2014 година призът „Първенец на випуска“ бе присъден на Кристиян Жечков от 12а  клас.  Награди получиха и отличниците от випуска: Владислав Викторов, Владислав Георгиев, Димитър Руменов, Иван Валентинов, Станислав Великов, Цанко Валентинов, Мариян Цонев. Класният ръководител на 12а клас госпожа Светлана Алтунян пожела „На добър час“ на абитуриентите, а зрелостникът Мариян Цонев изрази вълненията на дванадесетокласниците в този тържествен момент . Емоционалното обобщение на чувствата на всички абитуриенти : "Разделяме се със своето училище, за да поемем по път на едно добро старо "вчера" към едно съвсем ново неизвестно "утре"...", трогна всички присъстващи.

Награди за отличен успех и изяви в областта на науката, изкуството и спорта получиха и учениците от 8 до 11 клас.  Тържеството завърши с прощаване със знамето и бурни възгласи, скандирания и много смях и сълзи в очите на зрелостници и учители.

Поредният випуск напусна двора на гимназията. От нас остава да им се радваме и да им пожелаем на добър път и успешно кандидатстване.

А на фона на всичко това, се чува непрестанното безкрайно броене 1, 2, 3, 4...12. Тъгата идва в онзи момент, в който заглъхне и последното „Уаааааа”…

Ех, къде останахте чудни вечери, с безброй желания неизречени...!

Павел Желязков © 2009